Урок по история: След 8 атентата убиват Царят, който освободи България и продаде Аляска на САЩ
Александър II Николаевич е император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия (1855 – 1881) от династията Холщайн-Готорп-Романов.
Той е считан за един от най-либералните и прозападни водачи на Руската империя и даже изпраща съветски кораби като знак на поддръжка на Севера в Гражданската война в Съединени американски щати.
Известен е с либералните промени, които прави в съветското общество.
Най-значима измежду тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител.
В България това название се свързва най-много с успеха му в Руско-турската война през 1877 – 1878 година, в резултат на която една част от българските етнически територии са освободени от петвековното владичество на Османската империя и стават самостоятелно княжество, само че без право на външна политика.
Срещу него са осъществени 8 атентата след 1866 г.
Убит е на 13 март 1881 г. при атентат, проведен от Народна воля и сбъднат от първомартовци. " Народна воля " е крайнолява революционна терористична организация създадена в Руската империя вследствие отцепването на крайнолевите детайли от партията „ Земя и воля “ на конгреса ѝ през юни 1879 година. Главната цел, която си слага организацията, е да принуди правителството да извърши „ демократични промени “, вследствие от които да се осъществят обществени преобразувания със промяна на собствеността и промяна в съветското общество.
Александър Николаевич е наследник на предходния император Николай I и брачната половинка му Александра Фьодоровна, щерка на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Управлението на татко му се основава на консервативни правила, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е строга. Самият Александър получава по-скоро демократично обучение под наставничеството на поета Василий Жуковски.
Александър наследява трона след гибелта на татко си през 1855 година През първата година от ръководството си той продължава Кримската война, а след рухването на Севастопол сключва мир, като договарянията води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от провалянето във войната, през идващите години Александър II организира редица промени, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното състояние на значим фактор в европейската и международна политика.
Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до основаването на доста нови предприятия. Най-важното видоизменение е премахването на крепостничеството, което от десетилетия стопира икономическото развиване на страната. След деликатна подготовка, в която интензивно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 е оповестен законът за анулация на крепостното право, който и планува процедури за оземляване на освободените селяни.
При ръководството на Александър II са извършени и други значими промени. Цензурата е отслабена, отстранени са рестриктивните мерки за пътешестване в чужбина и е понижена държавната интервенция в ръководството на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са правосъдните процедури и е въведен нов углавен кодекс, отстранено е смъртното наказване, основана е система на локално самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. съществено е реформирана армията, като е въведена всеобща военна тегоба.
Въпреки провежданите промени, Александър II продължава политиката на угнетяване на полското национално придвижване. Януарското въстание от 1863 – 1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се резервира близо половин век. Забранени са изявленията на локалните езици – литовски, украински, беларуски (вижте Емски указ), а полският е позволен единствено в частни диалози. В същото време във Финландия е възобновен Народното събрание, въведена е локална валута (финландска марка), финският език получава еднакъв статут с шведския.
През 1867 г. Александър II продава за златни долари на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана взаимно от двете страни. Русия превзема обилни територии в Средна Азия – Бухара (1864 г.), Хива (1873 г.), Коканд (1876 г.).
В региона на външната политика император Александър II обръща изключително внимание на т. нар. Източен въпрос и анулацията на изискванията на Парижкия кротичък договор от 1856 г. След Цариградската конференция и Лондонската конференция на Великите сили, започва Руско-турската война (1877 – 1878). Войната завършва с подписването на предварителния мирен Санстефански договор (1878), с който България става самостоятелно трибутарно княжество. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото състояние на Русия в Европа като Велика мощ.
Малко прочут в България е фактът, че през 1876 – 1877 година Александър II взима персонално присъединяване в сключването на тайно Райхщадско споразумение с Австро-Унгария по отношение на Руско-турската война, което е предизвестявало провеждането на Берлинския конгрес, довел до разпокъсването на България и предаването на Босна и Херцеговина под ръководството на Австро-Унгария.
Атентати
След 1866 г. са осъществени осем покушения против Александър II.
През 1879 г. радикалната организация „ Народна воля “ взривява трен на императора, пътуващ по железопътната линия от Ливадия към Москва, само че Александър II не се намира в него.
На 5 февруари 1880 г. те съумяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са засегнати, защото закъсняват за вечерята, само че 67 души от присъстващите са убити и ранени.
Александър II е погубен на 13 март (1 март остарял стил) 1881 г. при атентат, проведен от Народна воля и сбъднат от първомартовци. При прекосяване на каретата му по крайбрежната улица на „ Канал Грибоедова “ (до 1923 година – Екатери́нинский канал) в Санкт Петербург под бронираната карета е взривена самоделна бомба - структура на Николай Кибалчич, използваща гелигнит (желеобразна примес от пироксилин и динамит). Каретата е отчасти разрушена, само че императорът не е обиден. След като той слиза от колата, втори нападател взривява императора и себе си с втора сходна бомба.
Той е считан за един от най-либералните и прозападни водачи на Руската империя и даже изпраща съветски кораби като знак на поддръжка на Севера в Гражданската война в Съединени американски щати.
Известен е с либералните промени, които прави в съветското общество.
Най-значима измежду тях е отмяната на крепостничеството през 1861 г., която му донася прозвището Цар Освободител.
В България това название се свързва най-много с успеха му в Руско-турската война през 1877 – 1878 година, в резултат на която една част от българските етнически територии са освободени от петвековното владичество на Османската империя и стават самостоятелно княжество, само че без право на външна политика.
Срещу него са осъществени 8 атентата след 1866 г.
Убит е на 13 март 1881 г. при атентат, проведен от Народна воля и сбъднат от първомартовци. " Народна воля " е крайнолява революционна терористична организация създадена в Руската империя вследствие отцепването на крайнолевите детайли от партията „ Земя и воля “ на конгреса ѝ през юни 1879 година. Главната цел, която си слага организацията, е да принуди правителството да извърши „ демократични промени “, вследствие от които да се осъществят обществени преобразувания със промяна на собствеността и промяна в съветското общество.
Александър Николаевич е наследник на предходния император Николай I и брачната половинка му Александра Фьодоровна, щерка на пруския крал Фридрих Вилхелм III. Управлението на татко му се основава на консервативни правила, като свободата на мисълта се потиска и цензурата е строга. Самият Александър получава по-скоро демократично обучение под наставничеството на поета Василий Жуковски.
Александър наследява трона след гибелта на татко си през 1855 година През първата година от ръководството си той продължава Кримската война, а след рухването на Севастопол сключва мир, като договарянията води бъдещият външен министър Александър Горчаков. Подтикнат от провалянето във войната, през идващите години Александър II организира редица промени, които имат за цел да модернизират страната и да възвърнат нейното състояние на значим фактор в европейската и международна политика.
Реформите на Александър II целят либерализация на стопанския живот, която довежда до основаването на доста нови предприятия. Най-важното видоизменение е премахването на крепостничеството, което от десетилетия стопира икономическото развиване на страната. След деликатна подготовка, в която интензивно участват Яков Ростовцев, Николай Милютин и братът на императора Константин Николаевич, на 3 март 1861 е оповестен законът за анулация на крепостното право, който и планува процедури за оземляване на освободените селяни.
При ръководството на Александър II са извършени и други значими промени. Цензурата е отслабена, отстранени са рестриктивните мерки за пътешестване в чужбина и е понижена държавната интервенция в ръководството на университетите (1863 г.). Съдебната система е преобразувана по френски модел (1864 г.), опростени са правосъдните процедури и е въведен нов углавен кодекс, отстранено е смъртното наказване, основана е система на локално самоуправление в провинцията (1864 г.) и градовете (1870 г.). През 1874 г. съществено е реформирана армията, като е въведена всеобща военна тегоба.
Въпреки провежданите промени, Александър II продължава политиката на угнетяване на полското национално придвижване. Януарското въстание от 1863 – 1864 г. е потушено след осеммесечни боеве, като хиляди поляци са екзекутирани, а други десетки хиляди са депортирани в Сибир. Въведеното в Литва военно положение се резервира близо половин век. Забранени са изявленията на локалните езици – литовски, украински, беларуски (вижте Емски указ), а полският е позволен единствено в частни диалози. В същото време във Финландия е възобновен Народното събрание, въведена е локална валута (финландска марка), финският език получава еднакъв статут с шведския.
През 1867 г. Александър II продава за златни долари на Съединените американски щати руските права върху Аляска, която от 1799 г. е експлоатирана взаимно от двете страни. Русия превзема обилни територии в Средна Азия – Бухара (1864 г.), Хива (1873 г.), Коканд (1876 г.).
В региона на външната политика император Александър II обръща изключително внимание на т. нар. Източен въпрос и анулацията на изискванията на Парижкия кротичък договор от 1856 г. След Цариградската конференция и Лондонската конференция на Великите сили, започва Руско-турската война (1877 – 1878). Войната завършва с подписването на предварителния мирен Санстефански договор (1878), с който България става самостоятелно трибутарно княжество. Берлинският конгрес (1878 г.) затвърждава политическото състояние на Русия в Европа като Велика мощ.
Малко прочут в България е фактът, че през 1876 – 1877 година Александър II взима персонално присъединяване в сключването на тайно Райхщадско споразумение с Австро-Унгария по отношение на Руско-турската война, което е предизвестявало провеждането на Берлинския конгрес, довел до разпокъсването на България и предаването на Босна и Херцеговина под ръководството на Австро-Унгария.
Атентати
След 1866 г. са осъществени осем покушения против Александър II.
През 1879 г. радикалната организация „ Народна воля “ взривява трен на императора, пътуващ по железопътната линия от Ливадия към Москва, само че Александър II не се намира в него.
На 5 февруари 1880 г. те съумяват да взривят трапезарията на Зимния дворец в навечерието на тържествена вечеря в чест на българския княз Александър Батенберг. Двамата не са засегнати, защото закъсняват за вечерята, само че 67 души от присъстващите са убити и ранени.
Александър II е погубен на 13 март (1 март остарял стил) 1881 г. при атентат, проведен от Народна воля и сбъднат от първомартовци. При прекосяване на каретата му по крайбрежната улица на „ Канал Грибоедова “ (до 1923 година – Екатери́нинский канал) в Санкт Петербург под бронираната карета е взривена самоделна бомба - структура на Николай Кибалчич, използваща гелигнит (желеобразна примес от пироксилин и динамит). Каретата е отчасти разрушена, само че императорът не е обиден. След като той слиза от колата, втори нападател взривява императора и себе си с втора сходна бомба.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ